Като деца играехме на „стражари и апаши”.

И тогава и сега „апаши, апаши” , ама „наши”.

Сега „апаши” бол , а „стражарите” ги няма,

както и да го погледнеш истинска измама.

Играехме си на „дама” и „прескачай квадрати”.

Сега си играят на „на ти-дай ми” депутати.

Играехме на „челик” и на „прескочи кобила”,

А те играха  „СИК” и „ВИК” и кой-кого убила.

В игра на карти получавахме по някое „парси”,

докато не дойдоха големите пари и „олигарси”.

Играхме на „миженка” и „ти гониш” по редиците.,

докато не станаха основните игри на политиците.

Играхме на „познай филма” и „на държави”.

Днес ни филмите ги има, нито пък Държави.

Така, всичко по реда, всяка игра с времето.

Само да не я докараме да изгубим „семето” !

24.04.2021 г.     Марк Стенли