ЖИВОТ И САМОТА

                   „ Добър вечер госпожа самотност” … Дамян Дамянов                

След толкова години мога да призная, срам не срам,

не бях самотен, но често оставах сам и неразбран…

Професионално по скоро работех за другите…

В гърдите се тупаха тия, които запълваха „фугите”.

В края, спокойно мога да призная, че което правих е на висота.

Не ме е срам,  не се боя, макар животът ми да мина в самота.

Самотен, замислен, но обран, услужлив, пестелив и събран.

Макар и видимо затворен, по-скоро справедлив и отговорен.

От дете съм някак си отнесен, не за да бъда интересен.

В лъжа не мога да бъда замесен, към неправдата съм бесен.

Не бях сам при майка и татко и при баба ми Бянка,

с двете ми сестри и приятели близки на слънце и сянка.

В училище, на сцената, на „тенис маса” и в детски хор,

В „Сакара”, в „казанчетата” на „Съзлийка”,в баскетболния отбор.

Не бях сам в „Казармата” и в „МЕИ” с колеги по „Радиотехника”.

С двамата си умни сина, край мен и в празника и в делника.

Но вътре в себе си и до сега, така и не разбрах…, не знам…,

най-често витаех замечтан, далече от всичко и повече сам…

при това бдение,… над жена с не регулируемо поведение

За много хора, оставам загадъчен, с гняв за творчество -„посадъчен”.

За всичко това и в мене е част от вината, за което си плащам цената.

Какво да се прави, участта ми е била, да издържам като камила.

Вероятно, да дам не успях „желаните неща”, на много от тях.

Сигурно съм бил повече „взискателен”, отколкото „внимателен”…

… и когато „малкото”, което ни държи „се спука”, значи реалният живот е до тука…

Вн, 24 юли 2019 г.                 Марк Стенли