„Шахмата” като игра е позната отдавна.
По мъдрост на нея няма друга равна.
Българите мотат да я играят с умение.
Това го потвърждава не едно поколение.
Дълго време се играеше тихо и равно.
Без никакви изблици и някак си бавно.
Но една нощ „пешките” се разбунтуваха
и без правила и всякакъв ред нахлуваха.
Имаше як сблъсък с коне и с офицери.
Едни срещу други – кой, с каквото намери.
По късно вирус-пандемия дъската разклати.
Пълен „хаос” и не знаеш, кой, кого млати
Повечето пешки бяха против единия Цар,
като „султан” се пъчи – вечен господар.
Другият, „Президент” застана зад пешките:
„Долу, мутри вън!” – и сочеше грешките.
До единия прехвърча „Дама” – „Пеперуда”.
До другия „Дамата” е не по-малко луда.
В двата края „топове” стоят си насреща.
Не можеш ги помръдна, до следваща среща.
В протеста някой и друг офицер се надига
за повече от един ход силата му не стига.
И коне с „буйни гриви” подскачат тук-там,
на кое поле ще стъпят дори аз не знам.
Накрая, характерно за нашата нация
изпадаме в поредна „патова” ситуация.
При това положение към всички играчи
отвън се „намесват” доста „подсказвачи”.
Едни, предлагат живо „гориво” през плет.
Други, нова фигура в шаха един „самолет”.
При толкова чужда за всички нас стагнация ,
как ли ще излезем от „патовата” ситуация?
21.03.2021 г. Марк Стенли
