„ВЕЛИКА  БЪЛГАРИЯ”

Днес, съзвучието „Велика България”

Отеква, като позната класическа ария.

Като спомена „Империя на три морета”

на нас предците са оставили завета.

Днес, България „малка”, но даже зад граница,

чуваш „българска реч” и мирише на баница.

А в нея: „Тракия”, „Македония” и „Мизия”

са в нашия изконен бит, морал и визия

с познати  на „Света” български нрави

тук кол сме забили, какво да се прави?

С история богата, на величие и слава.

имали сме и векове на позор и забрава.

но тогава са ни „помагали” предатели,

познати службогонци и ласкатели…

Сегашните „Велики” са по-властни от Бог

с усмивка ни хвърлят „от трън, та на глог”.

Продажници наши пригласят им в хор – 

с незнайно падение и убийствен позор…

Днес, не става дума за „Велика България”,

а „заедно” по завета на Кубрата-„стария”

природена Държава, не каквато е била,

но с „български дух”, традиции и сила…